ФОРУМ

Doklad po Politi4eska antropologiq

 
 
Снимка на Цветелин Францов
Doklad po Politi4eska antropologiq
от Цветелин Францов - събота, 5 март 2011, 18:35
 

Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”

 

Юридически факултет

Социални, стопански и правни науки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доклад

 

 

 

Дисциплина: Политическа антропология

 

На тема: Българските милионери - началото

 

 

 

 

       

                                                            

 

Изготвил: Цветелин Росенов Францов

                                           Факултетен номер: 05121016, IV-ти курс

 Специалност: Политология

 

 

 

                Приел: д-р К.Смилков


БЪЛГАРСКИТЕ МИЛИОНЕРИ – НАЧАЛОТО

Удивителен е фактът, че в бедна страна като България 454 семейства са посрещнали  2011 г. като милионери, имайки на сметките си по повече от един милион лева (около 500 хил. евро). Българските милионери съхраняват в банкови сметки 1,172 милиарда лева, или средно по 2 милиона и 583 хиляди лева. Естествено възниква въпросът: От къде и как са се появили първите милионери в страната. За мнозина отговорът е еднозначен: 90% от милионерите ни днес са офицери от ДС.

Неотдавна, 21 години след победата на капитализма над социализма излезе един от милионерите с куфарчетата и каза истината. Mнозина помнят фараона Иво Недялков - собственик на "Ист Уест Интернешенъл" АД. Той разказа как в България са се родили първите капиталисти. "Андрей Луканов ни събра 120-150 души в една зала и всички бяхме изненадани, когато ни посрещна с думите: "Добър ден милионери. Бяхме изненадани, защото никой от нас не беше милионер. Оказа се обаче, че всички тия 120-150 души сме в един списък и можем да отидем в държавната банка и да вземем милиони левове под формата на заем. Всички тогава бяхме равни, имахме по една панелка и един москвич. Никой обаче не искаше от нас обезпечение на милионите. Как бяхме избрани не знам. Имали са ни доверие. Да, аз съм бил свързан със службите. Не искам да ви казвам имена на други, които бяха в залата при Луканов. Има застрахователи, покойни босове.”

Още в началото на прехода, през 1996г.  в-к „Капитал” публикува статия за кредитните милионери, в която четем: „В доклад на МВР за банковата система, който беше представен в правителството преди седмица, освен това се казва: "Най-организирана, с "най-рационален подход" в новите условия се оказа бившата номенклатура, която беше запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за източване на капитали зад граница с цел прикриването на техния произход. Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности (благодарение на пълната липса на ефективен контрол) за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната... С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери, които приеха да играят ролята на "бушони". На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически - за отделни политически сили, икономически - за отделни групировки, и за лично облагодетелстване както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха."

Ако се търси по-класическа дефиниция на понятието, кредитен милионер е човек, който е взел пари от банка и не ги е върнал умишлено. Благодатен източник на обезпечения пред банките през първите години даде реституцията на имоти, особено тази в централните градски части. В този смисъл първите проявления на кредитните милионери бяха тези, които залагаха реституираната им собственост и предпочетоха да се разделят с нея, но да останат с парите, взети от банката. Наред с тези, чиито имена никога не се появиха на обществената сцена, в тази категория през първите години на прехода спадат и по-известни фигури. Известно е например, че популярният с изтеглените от няколко банки кредити депутат от бизнесблока Дончо Димитров е започнал със залагане на семейни имоти. Може би по-късно е била утвърдена схемата, по която един и същ имот се залага няколко пъти. Доколкото властта винаги е била във възможност да прави услуги на банковите шефове, логична беше появата на политици-милионери. Или въобще милионери, които осигуряваха подкрепа срещу отпускане на кредити. Пословични са например твърденията, че могъщата протекция на Луканов е осигурила част от просперитета на Първа частна банка, която пък е известна с лоялността си към социалистически фирми.

В интервю пред вестник „24 часа” Димитър Луджев от 2010 г. твърди, че не може да се очаква действие от днешната политическа и съдебна власт в разкриване на картинкат, тъй като те са произлезли от подобни, меко казано, съмнителни по произход структури и техни представители в днешната власт да разкриват произхода на парите, на богатствата си и т.н. Той предлага обаче да се изготвят икономически досиета, които да хвърлят светлина върху произхода на парите. Да вземат списъка на групировките от началния етап - прехода в 90-те години. Г-13 и всички останали. Да се вземе списък на новопоявилите се частни институции, банки, търговски фирми и т.н. и техните собственици. Да се вземе списъка на всички фирми и техните собственици, които дойдоха от Виена, от Швейцария и др. Да се вземе доклада за дела с особено обществено значение - те са 100-тина, които Филчев размахваше през 1999 г. Да се прочете нереализирания доклад на Комисията за разследване на задграничните дружества и прехвърлените капитали, която Костов и Филип Димитров прекратиха. „Като се вземат тези списъци и документи, Комисията по досиетата може да направи справка и да види откъде произхождат т. нар. олигарси. Сигурно за голямо учудване на много хора ще се окаже, че над 90% от новите богати собственици са бивши офицери от различни структури на ДС: Първо главно управление, Второ главно, научно-техническото разузнаване, военното разузнаване, ВКР и т.н. Много от тях са били държавни представители, служители в задграничните дружества и фирми и после изведнъж станаха милионери. Даже ако трябва да приключим този цикъл, ще се види, че и историята на българския икономически преход, и раждането на новата капиталистическа класа е всъщност една история на борба, съперничество и не особено джентълменска конкуренция между Първо, Второ, Трето, Четвърто, Пето, Шесто управление на ДС. Има достатъчно материал, който може да бъде проучен и да се разбере персоналната, капиталната и реалната поява на българския капитализъм.”

Луджев счита, че процесът на икономически преход и раждане на новата богаташка класа в България се извърши нещо много важно в политически аспект. „Придобивайки все по-голяма власт през годините, купувайки много политици и цели правителства, навлизайки в държавата, групировките започнаха да подменят и всъщност успяха да подменят политическото представителство. Бяха отстранени всички политици и общественици, които бяха склонни към някакво независимо поведение. Не бяха склонни да бъдат преки слуги и представители на групировките. Те бяха подменени с послушни лица или с хора от стария политически елит на прехода, главно от комунистическата партия, които се обвързаха пряко с тези групировки.” Запитан дали е вярно, че всички депутати и политици, които през годините са разследвали парите на Външно-търговските дружества (ВТД), днес са милионери, той отговаря: „Капиталите навън не са само там. Те са по много линии. Най-основните са инвестиционни проекти, смесените дружества, фирмите на ДС, които са правили търговия със специална продукция, контрабандни канали за валута и т.н. И, разбира се, задгранични фондови прехвърляния на ДС от българската държава. Достъп до тези огромни средства, които едно време изчислявахме на 2,5 млрд. лв. имаше доста ограничен кръг от политическата номенклатура, главно в БСП и бившите отговорни служители на ДС. Те започнаха да вербуват влиятелни депутати и влиятелни управленци още от времето на Луканов, при първото управление на СДС и т.н.”.

В заключение един саркастичен цитат от „Как милиционерите станаха милионери” на Христо Марков: „Единственият жив български гуру и европейски интелектуалец Светлозар Игов казва на едно място, че всъщност комунистите са постигнали мечтата си, сочена още от класиците Маркс и Енгелс, а тя е: "Пролетариите да станат буржоа". Да, по парадоксален начин, но я постигнаха. Синът на слезлия от планината чавдарец Дмитрий Яковлевич бе премиер и приятелката му въртя кълки в бляскаво лайф-стайл предаване; осиновената щерка на полуграмотния Янко бе видна депутатка и собственичка на фешън модна агенция; наследниците на селско-стопанските труженици са видни анализатори на финансовия пазар, а бедното комсомолче Банев е българския Онасис... Така че - българският преход изпълни мечтата на пролетариата в цялост. Като добавка - гоцеделчевският безработен адвокат Праматарски вече има къща до посолството на САЩ с басейн на покрива. Ама какъв символ само, нали!? Басейн на покрива! Мечтата на всеки комунист - "Работникът да стане капиталист".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И З П О Л З В А Н А   Л И Т Е Р А Т У Р А

 

1.     Интервю с Д.Луджев. В. „24 часа” 24.02.2010

2.     Кредитните милионери са в основата на властта. В. „Капитал”, 14-20 октомври 1996

3.     Марков Христо: Как милиционерите станаха милионери.

4.     http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=15191641

5.     http://forum.clubpolitika.com/index.php?showtopic=17052

 

6.     30dumi.pozicii.net/2011/