Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”
Юридически факултет- „Защита на националната сигурност”
Есе на тема:
Политическият конфликт между публичната и съдебната власт в областта на корупцията
Изготвил : Проверил :
Стефан Антонов Бойков д-р Калоян Смилков
V курс, ІX семестър
Задочно обучение
Фак. № 05092041
2008г.
Преди да изложа разсъжденията си, с няколко изречения бих желал да си позволя да дам определение на понятието "корупция", в по-тесен юридически смисъл корупцията е вид конфликт на интереси, при който имаме доказано наличие на предлагане/даване и/или искане/приемане на дар или каквато и да е облага или услуга,които не му се следват (т.е. не са нормативно регламентирани) и при които длъжностното лице реализира промяна в действията си по служба. Това в НК (чл. 301-307) се квалифицира под понятието “подкуп” във всичките му форми, описани там и представлява най-тежката форма на конфликт на интереси. Конфликтът на интереси е по-общото понятие от корупцията. В общия случай той не предполага автоматично извършване на престъпление или нарушение на закон. Но носи потенциал и вероятност за извършване на такова. В частност ще проследя поведението на част от служителите в обществения сектор – политици или държавни служители, в рамките на което те по несъответствуващ начин или незаконно са обогатили себе си или близки до тях лица чрез неправилно употреба на публичната власт, с която народа ги е облякла.За огромна жалост благоприятна среда за корупцията в нашата страна е бедността, ниските заплати, възприеманото като високо данъчно облагане, несъвършеното законодателство, бюрокрацията, слабият контрол, неефективната съдебна система. И ако горното бих нарекъл основна причина, то непосредствената, която е зависима от първата логично би била получаване на частна печалба или групово облагодетелстване изгода или за избягване на определени загуби.
Без да е необходим анализ, би могло да се спомене, че в съдържанието на корупцията най-често се включват подкупът , противозаконно облагодетелстване на родственици, незаконни сделки, дискретно предоставяне на облаги, премахване на законови ограничения и ред подобни.
Ако стесним кръга на корупцията „само” във взаимоотношението на публичната власт със съдебната би се очертало следното: Корупцията обикновено е свързана с такива сфери на дейност, в които държавата има монополни права или възможност да упражнява изключителни права или изключителни правомощия върху определени ресурси. Там, където има власт и възможност за свободно упражняване на произтичащите от нея правомощия, съществуват предпоставки за възникване на корупционни действия да кажем в съдебната система, публичната власт. И двете се възприемат като един от най-важните фактори, благоприятстващи разрастването на корупцията в целия публичен сектор най- малко поради специфичните им функции. Тя създава чувство за безнаказаност на корумпираните служители, обезверява обикновените граждани, подкопава доверието на обикновения гражданин, разрушава върховенството на закона, представлява отрицание на правата на човека и възпрепятства общественото и икономическото развитие.
Самите форми на корупция са много(и в публичната и в съдебната власт) като аз ще се спра на видимите и с невъоръжено око, които се изправят пред всеки държавен служител, а именно:
присвояване на публични фондове, отклоняване на публични фондове към частни организации, ходатайстване и облагодетелстване на частни интереси, неправомерно предоставяне на преференции на организации, необосновано толериране на частни лица и организации, неправомерно и извънредно назначаване на държавни длъжности на близки, роднини приятели ( шуро- баджанащината, която се включва в понятието непотизъм, продължава да се възприема като нещо почти естествено. Назначението на съпруги, кумове, синове, съученици или просто приятели от детинство на отговорни държавни постове). Докато в съдебната власт Условия за корупция се създават и при изпълнението на наложени наказания за извършени престъпления - отлагане на привеждането в изпълнение на присъдите, изменение в режима на изтърпяване на наказанията, използване на процедурните възможности за предсрочно освобождаване (помилване, прекъсване на изпълнението на наказанията и др.), а също във връзка с осигуряването на протекция (или ненамеса) при осъществяване на незаконна дейност (продажба на наркотици, проституция, нерегламентиран хазарт и др.). Използване на незаконни средства в политическата борба като купуване на гласове, компрометиране на съперници и изнудване на противници. В публичния сектор са известни редица привилегии за фирми, частни лица, организации и т.н. най- често с подкупването на държавни служители гореизброените могат да
1. Бъдат включени сред избраните доставчици и да бъдат поставени такива условия, на които само определена фирма отговаря
2. Да продава стоки или услуги под пазарните цени. Плащането на подкупи в тези случай може да осигури достъп до такива изгодни сделки.
3. . Възможно е срещу подкуп да се извършат валутно – финансови операции, чрез прилагане на изгоден валутен курс. Подкупът може да осигури получаването на кредит или привилегировани условия за неговото изплащане.
4. Да се осигури достъп до субсидии или помощи, когато служителят има възможност да вземе решение по усмотрение кой има право на тях, да определи приоритети ползватели или да разреши достъпа до тях чрез преценка на изискванията към получателите.
5. Да получат подробна информация – относно условия за провеждане на търгове, актуално състояние на приватизиращи се предприятия, предстоящи ценови промени, за да изпреварят своите конкуренти.
6. Да получи разрешителни и лицензионни режими за извършване на определена дейност.
7. Чрез подкупи могат да бъдат избегнати разходи за изплащане на санкции, да бъдат наложени санкции на конкурентни фирми, да бъдат предотвратявани внезапни проверки и др.
8. Чрез подкупи да се опитат да ускорят действията на държавните служители – издаване на документи, извършване на плащания и много други примери.
От
горното става ясно, че освен облекчения и създаването на чадъри за защита на
определени лица и групи не е изключено и създаване на затруднения на
конкуренцията. Даването на подкуп на служебно лице става на четири очи поради
което доказването му е максимално затруднено и това го прави предпочитан начин.
Разбира се служебните лица могат да са няколко или самия подкуп да се даде чрез
посредници. Служителят не афишира директно желанието си да получи някакъв
подкуп, но създава пречки,
при което другата страна бива принудена сама да предложи някаква корупционна
алтернатива. Съществуват корупционни връзки между политическите партии и
полицията, прокуратурата, съдебната и законодателната власти в управлението като съдебната власт разбира се е шампион по корупция, участието в
корупционните мрежи на основата на “взаимната печалба” се предлага на
потенциално ефективни реформатори, което се променя в “печалба за
единия-загуба за другия” ако участието бъде отхвърлено. Управляващите директно
търгуват места и назначения в съдебната власт към която са и основните критики
за наличие на корупция. Последната подкопава ефективност и възможностите й да изпълнява
функциите, отредени й в конституцията.
Тенденцията да се прехвърля отговорността от едно към друго звено на съдебната
власт се проявява и при оценките за стадиите на наказателното и гражданското
производство. Всеки четвърти съдия декларира, че корупцията е най-широко
разпространена в стадия на предварителното производство, а всеки пети - при
полицейското разследване. Обратно, прокурорите и следователите посочват
съдебната фаза като основната част от наказателното производство, в която са
съсредоточени корупционните практики. Иначе на корупционния фронт - нищо ново.
Да вярно е, че съдебната власт е корумпирана по презумпция и именно там тя е
най- опасна, но ще припомня, че корупцията процъфтява, когато институциите са
слаби, а коя институция в България може да се нарече силна. Само осъждането на
публичните личности за корупция ще върне доверието на гражданите в съдебната
власт. Ако нямаме морални съдии, как ще осъдим корупцията ? Но ето е фактите : има
подадена информация само за два случая на корумпирани магистрати. Това води до
извода, че хората предпочитат да дадат подкуп, отколкото да се обадят на
отговарящите за това. С две думи гражданите,
не проявяват в нужната степен нетърпимост към корупцията, малко са сигналите за корупция и това
обективно пречи на работата. В правовата държава подозренията и лошата
репутация не са доказателство, доказателство са само фактите би казал дори
начеващ юрист. По- неприятното е ,че жертви на корупцията са едни от нас
и това е така защото корумпираното правосъдие ни лишава от основното човешко
право на честен и справедлив, безпристрастен процес, а това поддържа чувството
за безнаказаност и несправедливост. Гражданско общество - няма необходимата
смелост, чувства се низвергнато в собствената си държава, отказало се е да бъде
политически активно, показва слаба и нерешителна позиция по въпроси, които
лично го засягат.
Най сериозна предпоставка за извършването на корупционни действия в публичната сфера е преплитането на частния и публичния интерес на овластените служители. Пример за такъв тип намеса може да бъде отхвърлянето на доказателства с цел оправдаване на лице с висок политически или социален статут съдебни служители могат да манипулират датите на провеждане на процеса в полза на едната или на другата страна изчерпателни стенограми в съдебната зала извлечения от казаното в залата или от показанията на свидетелите постановят присъда, да протакат делото, да го прекратят, да забавят, ускорят или по друг начин повлияят върху вписването в търговския регистър.Администрацията на съда би могла да “изгуби” дадено досие срещу определена цена, представителите на прокуратурата дават различна тежест на събраните от полицията доказателства има правото да завежда съдебни дела и да говорят за справедливото обезщетение или компенсация за правонарушението. Служители на съда биха могли да поискат заплащане, за да изпълнят свое. Адвокати биха могли да включат в хонорарите си заплащане, или за да насочат клиентите си към благосклонни съдии, от своя страна, съдиите могат да приемат подкуп за, за да приемат или отхвърлят дадена жалба и т.н. и т.н. Корупционната ситуация не се влошава, но и не се подобрява. При взаимодействието на държавата с частния сектор съществуват множество възможности за възникване на конфликт между обществения и частния интерес, които при липса на ясна регламентация, силни институции и компетентна администрация, създават потенциал за корупция. Очакванията на българската общественост са корупцията да бъде ограничавана и постоянно да намалява, особено когато нейното равнище е смущаващо високо. Някои правителствени служители и бизнесмени, заподозрени в злоупотреби с еврофондовете, са изправени пред съда, но България не е осъдила нито един високопоставен представител за корупция и не е пратила в затвора нито един криминален бос и тези, които тогава са били задържани, сега са нови бизнесмени и се считат за невинни. Какво по-убедително доказателство за отсъствието на съдебна власт от факта, че реформите все не успяват. Защото не може да се реформира само онова, което не съществува, а и често отказът от включване в корупционни практики се санкционира от другите участници в тях.
Според мен ние всички се вглеждаме в корупцията по високите етажи на властта и се подценява всекидневната корупция. Когато обществото няма възможност да процедира по законно установения ред, нищо друго не му остава, освен да прибегне към корупция – като механизъм да си реши проблема Най-сериозният проблем с дребната корупция е свързан точно с желанието да се спести времето за отиване до мястото и след това да се мисли, как след една седмица трябва пак да се идва (Защо да не се дадат 10 лева и документа да се вземе веднага?). Голяма част от подкупите, давани от гражданите, например на катаджиите, всъщност са по-големи като размер от глобата, която иначе би им била наложена. Очевидно гражданите просто не знаят какъв е размерът на глобата, който се дължи и която те биха платили и от незнание дават подкуп. Тук за да бъда искрен ще кажа,че каквато и система да създадем, каквато и организация да направим, каквито и законодателни гаранции да предвидим, всичко си е въпрос на човешка почтеност.
Антикорупционните мерки на теория са удивително просто: трябва всеки да спазва правилата и никой да не остава безразличен, ако види, че друг ги нарушава. Но на практика, за да заработи този простичък процес са необходими доста сериозни усилия. Трябва да се познават добре законите и правилата, а те са доста. Трябва всеки от нас да се откаже от “по-бързия” или “по-лесен” начин, да се сдобие с нещо, което не му се полага, като плати на някого, а това е много трудно излечимо от манталитета на българина. Необходимите мерки най- общо са:
§ Повишаване на работните заплати, намаляване на данъчното облагане, подобряване на законодателството,
§ Повишаване на общественото доверие в институциите, засилване на гражданския контрол,
§ Създаване на гаранции за прозрачност и отчетност в дейността и вземането на управленски решения на политическите лица и държавната администрация също и честност, почтеност и морал у служителите в държавните органи.
§ Регламентирани ясни и ефективни правила за взаимодействие между гражданите и администрацията.
§ Информационна кампания за популяризация и презентация- четвъртата власт има високо психологическо отношение.
§ Всяко решение, всяка сделка, всяко обсъждане и всеки кулоарен разговор – в интернет, въвеждане на "обслужване на едно гише" от администрацията. Прозрачни институции се градят най-лесно ако са он- лайн, защото е трудно да корумпираш през интернет. С възможността такива документи, услуги да се получават чрез електронния портал на правителството, драстично намалява стимулът да се дават подкупи
§ Проверка на постъпващите сигнали за нарушения на провежданите процедури по ЗОП.
§ Постоянно подобряване на необходимите организационни, нормативни и технически предпоставки- законодателни промени в НК, НПК- реформа в организацията на работата на съдебната система.
§ Мобилност и ротация на служителите в особено чувствителните към корупционен натиск сфери.
Гражданската воля и упражняване на граждански контрол върху властите – или волята на всеки от нас да не престава да се интересува от това как функционират институциите и законите. Публично-частното партньорство ще бъде основна предпоставка за успеха на превенцията и противодействието на корупционните практики. В никакъв случай не трябва да се забравят върховенство на закона, надеждност, предсказуемост, откритост и прозрачност, отчетност, ефективност, ефикасност,те са сърцевината на реформата, разкриване на информация.
В заключение ще спомена, че корупцията в България създава негативен международен имидж на страната. Тя отблъсква чуждият банкер, търговец, инвеститор, турист и ги отдалечава от страната, което пряко се отразява на растежа на икономиката и благосъстоянието на гражданите- щетите за българските граждани от корупция са за над два милиарда лева, а това е повече, отколкото е средногодишният размер на европейските фондове, предвидени за България. Това още веднъж показва, че корупцията не е безобидно явление, защото забавя нашето превръщане в развита държава. Постигането на осезаеми резултати в предотвратяването на корупционните практики е важно мерило за успеха на всяко правителство. Корупцията е неизбежен феномен по целия свят и най- развитите страни- Скандинавския полуостров, Швейцария и други има корупция, но тя е сведена до минимум, а в България тя е не само вид социално отношение, а вече се е превърнала в начин на мислене.
Голям процент от хората, омерзени от натворената политическа гнусотия пак няма да отидат до урните. Това означава, че от корупцията печелят партиите с твърд, фанатизиран електорат воден да гласува под строй. Не случайно ДПС не декларира в Сметната палата получените от нея за 2006 г. дарения, защото по закон трябва да съобщи и кой ги е дарил. А самият Доган твърди че такива, които наливат в партийната му каса има и ги нарече ,,обръчи от фирми,,.Стряскащото обаче е това, че за миналата година са били разследвани 143 000 корупционни сделки за които са образувани само 233 дела, а са осъдени само 188 души. Корупцията е трудно доказуема, но при тази фрапантна статистика не е възможно да не възникне съмнение за корупция и в институциите осъществяващи държавната политика в наказателното преследване. Трябва да се знае също,че комисиите за борба с корупцията на всички нива не трябва да бъдат излъчвани от изпълнителната,законодателната или съдебната власти,а да бъдат чисто граждански структури подкрепяни от медиите.
Както един главен прокурор беше казал преди години нерегламентираното плащане, осъществено доброволно от страна на гражданина след изпълнение на преките служебни задължения на служителя, се възприема като жест на благодарност и не влиза в рамките на корупционното поведение. Същият в друго свое изказване каза : Над мен е само Бог , с такъв дефицит интелигентност и справедливост няма да отидем никъде, защото още древните римляни са определили, че забавеното правосъдие в действителност е отказано правосъдие. В края на краищата Българите вече не вярват във фантастични приказки, а някой да е чул ,,крадеца да вика дръжте крадеца,,.Няма и да чуете !!!